Поезия

Рани

Рани

И дни минават, и години дори...
Обичани и необичани,
                лъгани и пренебрегвани...
Стари рани – рани от минало...
Научени да оцеляваме
                заради благото на другите..
И уморени в мислите...
Вярващи и невярващи...
                в съзнание оставаме
                                да се борим в настоящето...
И болка да има, и реки от сълзи...
                близките чакат ни
                                дори необичащи...
Защото знаят, че навън ти останеш ли...
                                сам си...
И радост да има, и обич – тя вечна е...
                защото прощаваме...
                                но наказваме себе си...
Кълнем се в децата си,
                но знаем че прошка е дадена...
                                прошка за двама ни...
Любовта е за странници...
                тя е за истини...
                                свят без обидни подаръци,
                                 без други душевни скитници...
Понякога мразя се,
                че посрещаме миналото...
Искаме, даваме...
                дарове нямаме...
                                живеем за спомени...
                                                дори и омачкани...
Жадни сме, искаме сладости,
                с грешни души сме...
Плаче ми се...

За автора

Мария Чавдарова

Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…

Всички текстове и книги

Коментари

Д
Димитър Вт., 26 ное 2019 - 14:22
Много силно стихотворение

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.