Време за размисъл

Време за размисъл

Кога очите си широко ще отворите,
за живота си да се поборите?
Оправдания намирате
и всичко красиво в тях скривате.
Но това живот ли е –
да се крием зад стени
от наранени души;
да лъжем,
защото нас ни лъгаха;
да раняваме,
защото нас ни раниха?
Нима това успокоява ви
и щастливи прави ви?
Всеки е различен, зная,
но това не слага края,
а начало ново ви предлага.
Вглъбени в празнота и самота,
бягате от истински неща.
Все на вас не ви достигало,
все на вас това се случвало,
все на вас съдбата гръб обръщала.
С таз картинка във главата
не ще намерите свободата,
а сами си оковавате съдбата.
Спирате потока на вярата
с надежда да излъжете измамата.
Лъжата си е вътре във вас!
Добре си живее, явно,
щом краде ви тъй бавно.
Стоите безучастно,
докато животът ви тече уж славно.
Трудно ми е да ви виждам
и на празнината във вас изобщо не завиждам.
Не живеете,
а просто съществувате
и на щастливи се преструвате.
Света лъжете,
че обич пръскате,
но сърцата си сами прегръщате.
Пред вас достойно застанете
и поне себе си не лъжете!