Поезия

Писмо, изпратено по лебеди

Надя Попова 7 април 2019

Писмо, изпратено по лебеди

 Едно перо отрони
 крилото на баща ми...
 Владимир Стоянов


Какви ръждясали небесни капандури
смогваш да отвориш, татко мили,
та и оттам
                 дланта ти
с пръсти, разкривени от артрита,
пак да ме закриля?
Оставяш ми на прага кестени –
болежки да не ме застигат,
подхвърляш ми изгубените ключове
и с листче отбелязваш страницата в книгата;
разместваш мебелите –
в мрака нощен да не се ударя,
крепиш от цяла вечност моя син,
надвесен над кошмара;
затягаш капещия кран,
а в мен сирачеството утаено плаче...

Но виж – лицето си гримирам
и като навита със ключе играчка
отново се изправям пред очите чужди –
ведра и почти красива.

... А зад гърба ми ти – за тях невидим –
в ризата
с ръкава недоплетен от коприва...

За автора

Надя Попова

Надя Попова е родена на 1 май 1952 г. в гр. София. Завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва. Близо три десетилетия я свързват с Българското национално радио (редакция “Култура” на програма “Христо Ботев”). Като радиожурналист през тези години е…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.