Сродност
Ако можех да видя
падащата звезда
как оставя
следа в безследието,
пак бих поискал
опитомен вулкан
да прегърна,
Божи делник
да празнувам,
“жив е светът”
да оповестя.
Само с една
глътка вода
ставаме по-жадни,
само с един
залък хляб
по-гладни сме.
Защо
да зачеркваме себе си
когато можем
себе си да подчертаем.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------
Гьорги Калайджиев
Гьорги Калайджиев е роден през 1961 г. в гр. Струмица, Македония. Следвал литература във Филологическия факултет в Скопие. Автор е на книгите: “Алтернативно” живеене” , “Бременно време”, “Уа и ура”, “Кандило на разсъмване”. Носител е на престижни награди и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар