Тихо е
Тишина, ти имаш две лица.
Едното се оглежда
в покоя на отвъдното,
а другото е част
от живата ни същност,
носеща безплътието на душите ни.
И само с теб приживе
се срещаме със себе си,
със Бог,
със Нищото ,
със Всичкото.
И смирено потъваме в твоите обятия!
Смирен
Защо да бъда мрачен ?
Изгревът за мен
да е прокоба?
Защо да бъда тъжен?
Със мен е обичта ми,
люлка на илюзии!
Аз имам време
и огледалото
безмилостно ме съди.
Спокоен и смирен
пред него коленича.
Кому, да се помоля, Господи?!
Константин Корадов
31.03.2019 г.
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар