Врата

Врата

Какво е всъщност лятото, какво е?
Иван Вълев

Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.

Дъждовна капка, слънчев лъч, небе,
петички боси, изгревни възторзи,
и смях, и песни, литнало врабче,
посочило ни път към хоризонта...

Какво е всъщност времето, какво?
Гнездото на Радичковата сврака.
Все мъкне клечки, кал, перо,
домът й за децата нея чака.

Яйцата в него трябва да снесе –
преди да стигне слънцето зенита,
за малките тук пух да донесе.
Издига лято житната си пита...

Какво е всъщност времето, какво?
Мъгли и киша, осланена шума,
опразнено от близките гнездо,
в което сякаш шетала е чума.

Небето чезне, слива се с пръстта,
изтича нощем призрачно в улука,
а някъде до пътната врата
душата вече тръгва си от тука...

Какво е всъщност времето, какво?
Космичен лъч, попаднал на Земята
в човек и птица, в някое дърво,
дома си търсещ пак на небесата?

Навярно е врата към светове,
които ние, живите, не знаем.
Тъжим за земните си цветове,
но сънищата на звезди ухаят.