Мираж
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях
или пътека не намерих?
Дали очаквала си там,
под сенките, край ручеите бистри,
да те открия и позная?
А аз нетърпелив и млад,
лицето ти съм припознал
в усмихнатите устни?
И все пак, бях и съм със теб,
живо копие на мойте сънища,
пустинният, оазисен мираж,
изворът, осмислящ дните ми.
Константин Корадов
12.03.2019 г.
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар