Мираж

Мираж

Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.

За теб ли недостоен бях
или пътека не намерих?
Дали очаквала си там,
под сенките, край ручеите бистри,

да те открия и позная?
А аз нетърпелив и млад,
лицето ти съм припознал
в усмихнатите устни?

И все пак, бях и съм със теб,
живо копие на мойте сънища,
пустинният, оазисен мираж,
изворът, осмислящ дните ми.

Константин Корадов
12.03.2019 г.