Облак
Денят се взира в мен
с омаен, тъжен стон
на розов лилион
във топла юнска есен.
Дъждът
в короната ми жива
щади пътеката сънлива
от студения си сплин.
В поточето звънливо
цветя недостижими
чертите ми пресипват
във сладък розов дим
сред сините брези
и ставам изличима.
Ирен Михайлова
Ирен Михайлова е родена през 1996 г. в гр. София. Завършва с пълно отличие гимназия “Св. Климент Охридски” с изучаване на английски и френски език. Изучава френска литература, история на изкуството и психология във френския град Лион. В творческия си път…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар