Поезия

На прощаване

преди 9 години 2 седмици

Знам, че и аз и ти ще си отидем,
но кой от нас ще бъде пръв не знам,
но вярвам в рая ще се видим,
животът си в залог за теб ще дам.

Сънувах те

преди 9 години 2 седмици

Не исках да сънувам сватба,
знам, че няма да я има.
Исках да сънувам рози,
пролетните рози прима.

Из "Илиада"

Автор: 
преди 9 години 2 седмици

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...

Тавански спомени

преди 9 години 2 седмици

С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.

Книгите

преди 9 години 2 седмици

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Къщата

преди 9 години 2 седмици

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Повест

преди 9 години 2 седмици

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със – словата:
“Стопанинът замина за Америка.”

Прозорец

преди 9 години 2 седмици

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

Болница

преди 9 години 2 седмици

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Този шепот в мен кънти

преди 9 години 2 седмици

Дойдох. Защото от главата до петите съм сърце.
Дойдох. В огнището на двете ти ръце
да изгоря високомерието свое
и ако си река – да бъда нейното корито.

Страници