Този шепот в мен кънти
Това, разбира се, не е “Евгений Онегин” и аз условно го наричам “роман”. Сюжетът се изчерпва с една дума – Любов. (А.К.)
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Резерват
Тъжни дървета, пропаднали в съскащо плъзнали свлачища. Стволи, посечени хладно от демонични секачи.
Потомка
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите – в родния ми град?
Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих...
Вечната
Сега е тя безкръвна и почти безплътна, безгласна, неподвижна, бездиханна. Очите са притворени и хлътнали. и все едно – дали Мария, или Анна е, и все едно – да молите и плачете...
Изгнание
обожавам миризмата на траверси – пристъпвам върху тях и сякаш че заеквам битието
Септември
Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав. Дълбоко сред мрак и мъгла.
Ловци на звезди
Някога ловях светулки в шепи. Потна и задъхана танцувах. Ти звезди ловеше от небето. После в тъмнината се целувахме.
Завръщане у дома
Господи, колко години скитах и бродих сама. Пътища много изминах. Връщам се днес у дома.
Цветни сънища
Закачливо подсвирва към мен ален залез, отплуващ навътре. Пори вълните щастливият ден с обещание пак да се върне...
17 мегабайта от пролетта
Вълшебство от весели битове, програмирано в ябълков цвят, като слънчева нишка разплита се и натиска бутона “рестарт”. Хукват дните на “хай-дефинишън”– кадри от чуден пролетен клип.