Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вечната
Сега е тя безкръвна и почти безплътна, безгласна, неподвижна, бездиханна. Очите са притворени и хлътнали. и все едно – дали Мария, или Анна е, и все едно – да молите и плачете...
Изгнание
обожавам миризмата на траверси – пристъпвам върху тях и сякаш че заеквам битието
Септември
Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав. Дълбоко сред мрак и мъгла.
Ловци на звезди
Някога ловях светулки в шепи. Потна и задъхана танцувах. Ти звезди ловеше от небето. После в тъмнината се целувахме.
Завръщане у дома
Господи, колко години скитах и бродих сама. Пътища много изминах. Връщам се днес у дома.
Цветни сънища
Закачливо подсвирва към мен ален залез, отплуващ навътре. Пори вълните щастливият ден с обещание пак да се върне...
17 мегабайта от пролетта
Вълшебство от весели битове, програмирано в ябълков цвят, като слънчева нишка разплита се и натиска бутона “рестарт”. Хукват дните на “хай-дефинишън”– кадри от чуден пролетен клип.
Кастинг за влюбване
Обичам Живота – този филм непонятен: веднъж е комедия, друг път блудкава драма; и главен герой съм, и персона нон грата, ту човек на Закона, ту рицар без дама...
Премълчаване на стари сънища
В налюбено мълчание превръща се нощта и Обич и желание във моята ръка, преплетени, унасят се в жадувана игра – игра на светлини, на изгреви по здрач...
Неподписани рисунки
Докосвах Те с любов, тъй тайнствена, тъй нежна. Бях ту вълшебник, ту суров предрешен скитник скрил Надежда...
Време да обичаш
Преди последния гонг на Живота рундът ще свърши с броене до десет. От последната, пак до първата нота, дните Ти ще летят като песен.