Пясъчен часовник
Пак ме гледаш с онези очи, които някога хвърляха мълнии, изпод кичур сребристи коси и с венеца от ситните бръчици, ти си същия, същия, същия…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пепеляшка ли?
Принце, дванайсет удари и бягам! Няма пантофка, но имам очи, с които те карах по мен да изгаряш и да ме следваш безпаметно ти!
Моето момиче
Аз ти го дадох сърцето си – цялото, грабна го още със първия стон, стръвно разкъсал духът ми и тялото, които доскоро ти бяха подслон…
Тристишия
* гледане на ръка циганката откраднала линията на живота
Абстрактен хуманизъм
Той грабеше, убиваше, крадеше, но ходеше на църква, тримиреше, живееше със радост на ръба... След туй си причестяваше греха.
Заря
Изпълнено небе с блещукащи звезди, потискащо задушна лятна вечер, по някаква причина се провежда Тържествена заря. Площадната тълпа надига врява до безумство.
Началото на пътя
Устрем, Бърза скорост, Светлина Дърветата застанали в кордон, дори не махат с клони – няма вятър.
Подготвям се
Подготвям се за мъничка усмивка, разхлабвам се отпускам се в горещата вода на миещото време.
С капка мед
С капка мед подслаждам извора, с грам солчица го соля, с бистра ледена водица жаждата да утоля.
Морска фея
Някой шушне във мрака. Някой вика и трака. Някой някого чака.
На площада
Дървото с широката корона на площада го удари гръм. Разцепено, полуизсъхнало и криво хвърля сянка и още не умира.
Мамо
Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях. В ръце си нямах снимка твоя, мамо. А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше. Усещах на твоя поглед топлината, дъхът на слабото ти тяло, мамо…