Като спомен
Ти ще се завръщаш като сън без гняв и хиляди въпроси. Ще те посрещна с утрото навън победила гордостта си.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Все някой друг ни е виновен
Привикнали към старомодност, към остри думи и дела, сърца обвити в пошла гордост, в алкохол удавили сме съвестта.
Провинция
Мълчанието крещи от всякъде... от всяко село, всеки град, от всеки олющен блок и обезлюдени порутени къщи, от всяко убито лице на стар или млад...
Вдовишко хоро
Посекли мъжете в онази джамия... В косите на баба блестяло сребро. Тя, заедно с другите, с тъмна шамия танцувала тежко вдовишко хоро.
Песента ни е друга
Песента ни е друга. Песента ни е тъжна... (Im traurigen Monat November...) Като Зимна приказка, но в България...
Ограбена съм
Ограбена съм Не само аз... Обезличени живеем ние – бивши отличници в свойта родина България.
Пясъчен часовник
Пак ме гледаш с онези очи, които някога хвърляха мълнии, изпод кичур сребристи коси и с венеца от ситните бръчици, ти си същия, същия, същия…
Пепеляшка ли?
Принце, дванайсет удари и бягам! Няма пантофка, но имам очи, с които те карах по мен да изгаряш и да ме следваш безпаметно ти!
Моето момиче
Аз ти го дадох сърцето си – цялото, грабна го още със първия стон, стръвно разкъсал духът ми и тялото, които доскоро ти бяха подслон…
Тристишия
* гледане на ръка циганката откраднала линията на живота
Абстрактен хуманизъм
Той грабеше, убиваше, крадеше, но ходеше на църква, тримиреше, живееше със радост на ръба... След туй си причестяваше греха.
Заря
Изпълнено небе с блещукащи звезди, потискащо задушна лятна вечер, по някаква причина се провежда Тържествена заря. Площадната тълпа надига врява до безумство.