Поезия

Подготвям се за мъничка
усмивка,
разхлабвам се
отпускам се
в горещата вода
на миещото време.

Някой шушне във мрака.
Някой вика и трака.
Някой някого чака.

Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…

Знам, че и аз и ти ще си отидем,
но кой от нас ще бъде пръв не знам,
но вярвам в рая ще се видим,
животът си в залог за теб ще дам.