Поезия

Лирична изповед

преди 9 години 4 months

Мария!
Скоро ще се върна. Чакаш ли?
Отново те сънувах тази нощ.
Седеше на една вълна и плачеше,
тъй както плачат само паметниците...

Моят син бележник

преди 9 години 4 months

Разлиствам листите.
От разкривените и пъстри редове
морето се усмихва натъжено:
Забрави ме, момче.
Забрави ме наистина.

Прозорецът ми в тъмното се взира

преди 9 години 4 months

Прозорецът ми в тъмното се взира,
око отворил в сивата стена,
случаен блясък в рамката си скрива
като бедняче лъскава пара.

Неконкретно

преди 9 години 4 months

Аз бях ти дала...
Аз всичко бях ти дала.
Пулсирането лудо на кръвта,
и хляб, и стих, и женственост,
макар и неузряла.

Луната и аз

преди 9 години 4 months

Защо
Луната толкова ме вдъхновява?
Дали защото
е светла и бяла
като търсената доброта?

Когато се завърнеш

преди 9 години 4 months

Когато се завърнеш
уморен и все още отдаден на Морето –
не ме събуждай.
Остави ме
с виновните си сънища да бъда.

Невъзможно ми е

преди 9 години 4 months

Невъзможно ми е –
да те няма.
Забързана да се завърна
и да не те открия.

Обещание

преди 9 години 4 months

Ще бъда старица.
И аз – като другите.
Ще сърбам бавно
супата си
от малка, нащърбена купичка.

Фанатично

преди 9 години 4 months

Тогава сринахме храма камък по камък
и оставихме под тях разбойниците,
но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло,
че се е появил голям пасаж паламуд.

Монолог на невестулката

преди 9 години 4 months

В началото се дебнехме.
Видях го да се приближава с плашливи стъпки
и се сниших.
Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си
и като прецапа през реката, реши ...

Страници