Изгнания
Хонгконг. В приземен бар, където блусът е разтеглен и тъгата ми подобна на ивицата плат, увила вехнещото тяло...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Опълченците на Шипка
... защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен ...
Българският език
Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и…
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: “Търпи, и ще си спасиш душата?!”
До моето първо либе
Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил.
На прощаване в 1868 г.
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш!
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.
Зададе се облак темен
Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?
Борба
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...
Разговор с родоотстъпника
Ти сядаш при него със чувство на власт над своето лято и своя Бургас в сладкарница “Космос” пред чаша кафе. А с мрачната властност на аутодафè в теб клади извива ужасна вина.
Недей на своя бряг остава
Вали и есенна тъга завързва възел във душата. Дали от примката боли или защото се събарят в дървото празните гнезда и са окапали листата? В мен цяла нощ тъга вали: ръмжи и не заспива нарът.
Участ
Росица Станева е лауреат на Първа награда на Първия национален поетичен конкурс “С България в сърцето” (2009 г.). Тя получи приза за гражданска поезия със стихотворението си “Българи докрай”.