Възхити се от кита, човече, и го вземи за пример! Запази се и ти топъл сред ледовете! Живей и ти на този свят, без да си част от него!
сутрин: когато дланите са под главата и лактите наподобяват делтапланер в снежна буря ...
По теб изгарям в сън на нестинарка, защото съм далеч – накрай света. Изгубена се скитам по земята, тъй както птица без крила.
Сред хиляди тъмни, вековни дървета, в гората покарало нежно стъбло – красиво и фино, хлапашки-напето, потрепващо плахо от нещо добро...
Живели някога, отдавна, във царство приказно и славно, сред песните на пойни птици юначен Цар с добра Царица...
Нависоко, в планината, сред рубини и позлата, се издигало напето, и от никой непревзето кралство – приказно-красиво, със пазачи мълчаливи...
След следобедната дрямка разболяла се Писанка, и полегнала горката, че я мъчели краката на диванчето, където я очаквало кълбето...
Майката Природа рече: “ – Времето дошло е вече – всички птички на земята да покажат красотата от перцата си златисти или песните лъчисти...
Ще ми остане само тази вечер в която вероятно се целуваме в която вероятно не съм сам в която вероятно се вълнуваме.
Бягай от мене жестока тъга искам да вярвам и да се надявам да се престоря на свята вода с мъката черна да се надбягам.
