Кастинг за влюбване
Обичам Живота – този филм непонятен: веднъж е комедия, друг път блудкава драма; и главен герой съм, и персона нон грата, ту човек на Закона, ту рицар без дама...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Премълчаване на стари сънища
В налюбено мълчание превръща се нощта и Обич и желание във моята ръка, преплетени, унасят се в жадувана игра – игра на светлини, на изгреви по здрач...
Неподписани рисунки
Докосвах Те с любов, тъй тайнствена, тъй нежна. Бях ту вълшебник, ту суров предрешен скитник скрил Надежда...
Време да обичаш
Преди последния гонг на Живота рундът ще свърши с броене до десет. От последната, пак до първата нота, дните Ти ще летят като песен.
Братчетата на Гаврош
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Старият музикант
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка.
Уличната жена
Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи.
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Жълтата гостенка
Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, безоблачен залез запали сред своите тайнствени зали пожар от злато и рубин.
Ний
Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд, и в шеметния кръг на земния си път, жадувайки лъчи, угасваме в тъма – ний, бедните деца на майката земя.
Геоси
И така както летяхме надолу по меридиана към края на Африка, а под нас бе целият бъбрек с невидима циркулация, но с пикочна директност...
Българският тунел
Така опредметена - с химически червената си коса, с оскъдните си вежди и лице, отстъпено й за вечно ползване тя ни беше изпреварила всички нас – тленните пътници в червото на икаруса.