Ловци на звезди

Ловци на звезди

Някога ловях светулки в шепи.
Потна и задъхана танцувах.
Ти звезди ловеше от небето.
После в тъмнината се целувахме.
 
Тихичко ни свиреха щурците.
Кичур от косата ми те галеше.
Лятото в ръцете ни се вплиташе.
Фойерверки вятърът ни палеше.
 
Днес ловя кюфтета от тигана.
Ти ловиш звезди с дистанционното.
Капчица вълшебство не остана.
Любовта е все телевизионна.
 
Вчера дъщеря ни се завърна
късно и с разрошена косичка.
Светлина от шепите и пръсна –
след светулки и звезди бе тичала.

----------------

Онази, същата

Разпаднах се от многото умори,
които в мен внезапно избуяха,
от клюките по устните на хората,
от нощите, които отлетяха
 
с клепачи, недокоснати от сънища
и щурчови въздишки в полумрака,
но си останах пак онази, същата,
която все обича и очаква.
 
Удавих се в банални епитети,
в едни и същи скучновати фрази
и често раждам хилави куплети,
заченати от обич и омрази.
 
Нуждая се от сън и от почивка,
от топъл дъжд – косите ми да гали,
от нечия разцъфнала усмивка –
тя в мен отново огън да запали.

----------------

Светлинка в чекмеджето със спомени

Ти ми прати едно окуцяло небе.
Аз ти върнах в замяна усмивка оръфана.
Не съзнавахме колко измислена бе
тази тръпка внезапна и жадно задъхана.
 
Ти ме гледаше с питащи странни очи.
Аз се криех зад разни клишета изтъркани.
Слава Богу, в поредния стих не личи
колко глупави бяхме и колко объркани.
 
Всичко беше една невъзможна мечта.
Кратко бягство от марша на скучните делници.
Всеки своите пътища сам начерта
и сега кърпи скъсани понеделници.
 
Беше флирт мимолетен и сладко-горчив,
светлина в чекмеджето със старите спомени,
да напомня понякога колко си жив
и тъгата от твоите дни да изрони.

----------------

Публ. в "Откровения"