Сънувах те
Не исках да сънувам сватба, знам, че няма да я има. Исках да сънувам рози, пролетните рози прима.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Из "Илиада"
Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...
Тавански спомени
С есента и дните станаха студени, а балтонът беше горе на тавана, в дъното на стария лелин гардероб. Бяха му ръкавите късичко скроени и като го сложих, недобре ми стана, та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Книгите
Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света.
Къщата
Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата а мракът спи и през деня във стаите.
Повест
Прозорците – затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата – листът със – словата: “Стопанинът замина за Америка.”
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.
Болница
Тази бяла варосана зала на градската болница, до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях, и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Този шепот в мен кънти
Това, разбира се, не е “Евгений Онегин” и аз условно го наричам “роман”. Сюжетът се изчерпва с една дума – Любов. (А.К.)
Резерват
Тъжни дървета, пропаднали в съскащо плъзнали свлачища. Стволи, посечени хладно от демонични секачи.
Потомка
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите – в родния ми град?