На прощаване
Знам, че и аз и ти ще си отидем, но кой от нас ще бъде пръв не знам, но вярвам в рая ще се видим, животът си в залог за теб ще дам.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сънувах те
Не исках да сънувам сватба, знам, че няма да я има. Исках да сънувам рози, пролетните рози прима.
Из "Илиада"
Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...
Тавански спомени
С есента и дните станаха студени, а балтонът беше горе на тавана, в дъното на стария лелин гардероб. Бяха му ръкавите късичко скроени и като го сложих, недобре ми стана, та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Книгите
Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света.
Къщата
Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата а мракът спи и през деня във стаите.
Повест
Прозорците – затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата – листът със – словата: “Стопанинът замина за Америка.”
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.
Болница
Тази бяла варосана зала на градската болница, до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях, и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Този шепот в мен кънти
Това, разбира се, не е “Евгений Онегин” и аз условно го наричам “роман”. Сюжетът се изчерпва с една дума – Любов. (А.К.)
Резерват
Тъжни дървета, пропаднали в съскащо плъзнали свлачища. Стволи, посечени хладно от демонични секачи.
Потомка
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.