Началото на пътя
Устрем, Бърза скорост, Светлина Дърветата застанали в кордон, дори не махат с клони – няма вятър.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Устрем, Бърза скорост, Светлина Дърветата застанали в кордон, дори не махат с клони – няма вятър.
Подготвям се за мъничка усмивка, разхлабвам се отпускам се в горещата вода на миещото време.
С капка мед подслаждам извора, с грам солчица го соля, с бистра ледена водица жаждата да утоля.
Някой шушне във мрака. Някой вика и трака. Някой някого чака.
Дървото с широката корона на площада го удари гръм. Разцепено, полуизсъхнало и криво хвърля сянка и още не умира.
Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях. В ръце си нямах снимка твоя, мамо. А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше. Усещах на твоя поглед топлината, дъхът на слабото ти тяло, мамо…
Знам, без майка ти е тежко, че отне ти я смъртта… Не тъгувай, че на пътя рано те захвърли тя…
Знам, че и аз и ти ще си отидем, но кой от нас ще бъде пръв не знам, но вярвам в рая ще се видим, животът си в залог за теб ще дам.
Не исках да сънувам сватба, знам, че няма да я има. Исках да сънувам рози, пролетните рози прима.
Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...
С есента и дните станаха студени, а балтонът беше горе на тавана, в дъното на стария лелин гардероб. Бяха му ръкавите късичко скроени и като го сложих, недобре ми стана, та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света.