Заря

Заря

Изпълнено небе с блещукащи звезди,
потискащо задушна лятна вечер,
по някаква причина се провежда
Тържествена заря.
Площадната тълпа надига врява до безумство.
След туй слова,
които отекват в микрофона,
изпраскват в ушите
и после фойерверки
в пречупена фуния
от пъстро разноцветие ме заслепяват...
Блестящи, святкащи, умиращи за миг
изкуствени илюминации!
Опитват се да затъмнят звездите
и нашето безсилие...
Сред тази сбирщина от хора
не чува никой какво до него се говори
Не искам и да чувам.
Но гледам светлините във небето,
защото ако не гледам тях
ще ослепея в потискащата тъмнина
навътре в себе си...
Там в тягостната бездна на страха
е глухо, а във бездънна празнота
дори огромна кряскаща тълпа
изчезва – за миг,
като илюзия или илюминация.
По някаква причина
тази гореща вечер,
съм на Тържествена заря,
но смазва ме тегобата на самотата
сред врява и безумство
на хиляди такива като мен.