Градът обичаше дъжда
Градът обичаше дъжда. Очакваше щастливата внезапност, с която изненадва напудрената суета на хората...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Огледалце, огледалце...
Покажи рифовете в морските ми ириси, думите, неприютени в бриза на косите...
Митология
все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Така изглежда
повечето сме марии магдалени от Христова гледна точка изначално непорочни безсрамно омърсени несбъднати светци все още
Орис
Недовиждала орисницата ми, та отминали цветните води и ме пуснала в черната.
Искам да погледна
Искам да погледна през прозорците на дърветата. Дървото няма думи, но знае как Бог е подредил душата му.
Познах те, любов
Познах те, любов – така търсена, зована, мечтана. Нищо, че вън не си толкова лъскава и да е кожата ти леко раздрана.
На Лятото последната въздишка
На Лятото последната въздишка е Август, изнизал си обувките и шляпащ по брега, с усмивка и дъх солен на морски пръски.
Принадлежност
Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок и обръщане рязко да видиш досадника. И замира псувнята ти, и макар по-висок, се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.
Наполовина
Обяд, преминал е денят наполовина. Но наполовина съм и аз. Запалвам свещ, поне от топлината ти да има... А ароматът е така познат.
Да си в ръцете ми
Ще те изстискам до последната ти капка. Ще изпия сокът ти, облизвайки с език. Ще си уверен как неистово те искам и сам ще потечеш към мен със вик.
Изрязано
Думите мамят. Предпочитам очите. Има погледи, които говорят и в тъмното и ти разказват не приказки с герои измислени, а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.