Огледалце, огледалце...
Покажи рифовете в морските ми ириси, думите, неприютени в бриза на косите...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Митология
все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Така изглежда
повечето сме марии магдалени от Христова гледна точка изначално непорочни безсрамно омърсени несбъднати светци все още
Орис
Недовиждала орисницата ми, та отминали цветните води и ме пуснала в черната.
Искам да погледна
Искам да погледна през прозорците на дърветата. Дървото няма думи, но знае как Бог е подредил душата му.
Познах те, любов
Познах те, любов – така търсена, зована, мечтана. Нищо, че вън не си толкова лъскава и да е кожата ти леко раздрана.
На Лятото последната въздишка
На Лятото последната въздишка е Август, изнизал си обувките и шляпащ по брега, с усмивка и дъх солен на морски пръски.
Принадлежност
Какъв сблъсък, разсеяно, а после отскок и обръщане рязко да видиш досадника. И замира псувнята ти, и макар по-висок, се смаляваш пред нея, и съвсем се забравяш.
Наполовина
Обяд, преминал е денят наполовина. Но наполовина съм и аз. Запалвам свещ, поне от топлината ти да има... А ароматът е така познат.
Да си в ръцете ми
Ще те изстискам до последната ти капка. Ще изпия сокът ти, облизвайки с език. Ще си уверен как неистово те искам и сам ще потечеш към мен със вик.
Изрязано
Думите мамят. Предпочитам очите. Има погледи, които говорят и в тъмното и ти разказват не приказки с герои измислени, а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Изглежда глупаво
Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често, да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп, да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност, да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.