Във бяло и във черно се стовари,
поръсен с всички цветове и светлосенки,
върху сърцето ми се срина януари...
Гласът на океана всички бентове
и всички брони на душата счупи.
От залеза античен – потече нощта и спука главата му.
Доносници звезди забързаха към крехката му памет
и дълго ровиха.
Не текна кръв,
а някаква ръждива тишина.
