Кафе

Дата: 
четвъртък, 6 October, 2016
Категория: 

Кафе

Колко хубаво ухае
сутрешното ми кафе
там на моите капани –
въздух, тишина, море.

Вятър с дългите ми мигли
ненахално топъл, гол
пак флиртува до насита
той е сам и пак е мой.

Бяла пяна, снежна гали
пясъка на плажа спящ.
Чайки сини, прегладнели
пеят там на плажа наш.

Синя тишина ме гали
в утрото на моят ден
с сребърно-златисти длани
бяга Август победен.

Колко хубаво ухае
сутрешното ми кафе
миди, охлюви, рапани,
вятър, тишина, море.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите