0 книги 48 публикации

Ивелина Никова

Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.

Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.

Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала “Пирин фолк”

Носител е на първа награда в конкурс “Свищовски лозници”; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс “Рада Казалийска” в гр. София; трета награда в конкурс под надслов “Мила Родино!”; трета награда в конкурс “Жени и вино – вино и жени”; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник “Уикенд”; специални награди в конкурс “Добромир Тонев” в Пловдив  и “Диря в морето” във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.

Автор е на поетичните книги “България в сърцето ми”, “Златни нишки”, “Копнеж по слънце” и “В тебе аз ще остана”, и на новелата “Алтъна”.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Алтъна разказва

Родена съм на чèлото със тъмен знак и мама мислела, че е от сатаната. Била съм пеленаче, бяло като сняг. Оставили ме близки в планината.

Поезия

До Боянския майстор

Все по жълтици досега вървях, мнозина ми целуваха нозете. В Средец най-първата болярка бях, но само ти докосна ми сърцето.

Поезия

Бащино лозе

Имам от татко си старото лозе – няколко пръчки със черна душа. Камъни, бурени – истинско ложе, бащина мила педя земя.

Поезия

Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино – девойка млада, старец и дете, гора, връх снежен, розова градина, бунтовно знаме, нива, къс небе.

Поезия

Девата вишна

Видиш ли, мамо, бялата вишна, бялата вишна, там, в Казанлък? Казват, в живота си нявга предишен дева била е, сломена от мъка.

Поезия

Бабината баница

Тази утрин земята е бяла – баба точи кори на небето. Уж снежинки валят на парцали, а пък пада любов и е светло.

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.