Щастие шарено
Все те търся, шарено щастие,
а пък ти все се криеш от мен.
Ту надничаш зад цъфнали храсти,
ту проблясваш във сивия ден.
Ту те виждам из детските къдри
ту в гърненцето боб до огнището,
в детелина и в книга със мъдрости,
в бяла песен и слънчеви нишки.
Ти си в стръкчето цъфнало здравец,
корен пуснало в бащина къща,
във вода и надежда раздадена
и в приятеля, дето прегръщам.
Ти трепериш в напукани длани,
после свиваш в сърцето гнездо.
Ти си сън и последно желание,
ти си вик по неземна любов.
Дълго търсих те, щастие шарено
без да зная, че всъщност си в мен.
Най-накрая разбрах, че си дар,
който имам от първия ден!
Ивелина Никова
Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма. Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар