Прашинка любов

Прашинка любов

Очите ми една любов боде.
И ден ли е или е нощ... Не виждам!
Болезнено човърка ме, не ще
преситена от мене да си иде.

Със сълзите си нека я изплача
и с изворна вода да я отмия.
Да беше бурен – щях да го прекрача,
Да беше камък – да го стрия.

Как искам да я пратя вдън земя
аз тая песъчинка неуглèдна.
Изгубих вяра вече в любовта,
а тя пък ме заклева: “За последно!”

Прашинка малка – тоест мъж,
във ирисите ми днес тихо тлее.
Да! Мога да прогледна изведнъж.
Но мога и за миг да ослепея.