Писмо до Йовков

Писмо до Йовков

Посветено на Йордан Йовков

Где живее доброто, Йордане?
Где е бялата, чудната птица?
От години я търси Моканина.
По е скъпа от наниз жълтици

Все поглежда високо, към синьото
и говори си с Бог Вълкадин.
Тишината е мъдра, копринена
и му стига небе да премине.

Серафим още носи палтото,
цяло в кръпки, побрало е времето,
че не трябва кожух за доброто.
Нему стига усмивка да вземе.

А Величко и Тиха под булото
пред лика на смъртта си се вричат.
(Ще посмее ли някой да хули
неразумната обич, отричана? )

Още свири кавал във Балкана,
още пеят каруците писани
и последното цвете Люцкан
с пръст и слънце в ръката си стиска.

Где се крие доброто, Йордане?
Кой е лош, кой добър е сега?
Щом сърцата човешки са в рани
все по-трудно белее света!