Вълчица

Вълчица

Пътят с мен не е никога бял.
Ако можеш, избягай! Вълчица съм.
Нощем вия, луна щом изгрява
и тъгувам додето се съмне.

Всеки косъм по мене настръхва,
щом усетя любовни капани.
Помнят още тревите изсъхнали
колко пъти съм близала рани.

Как обича вълчица ли? Страшно!
Дава мило и драго, прощава...
Но със зъби си пази душата,
че вълчицата дива остава.

Бягай! Бягай, не е още късно.
Замини в неизвестност далече!
Закъснееш ли, слагаш си кръста,
че се люби вълчица за вечност!

Аз самотна и горда умирам
със кървящо сърце на раздяла.
По земята ми – кървави дири.
Пътят с мен не е никога бял.