До сърцето ми

До сърцето ми

Не се ли умори да вярваш
на мъжки думички и ласки
и всекиму да даваш с мяра
парче от теб плюс щастие?

Недей! Мъжете си отиват,
а вдигаш ти до двеста пулса.
Нахалост е, сърце! Не бива...
Оставаш като лист обрулен.

И пак с наивност на дете си.
След ледникови периоди
прегръщаш нечие сърце и
си пазиш любовта в зародиш.

И плачеш, и превързваш рани,
играеш драматични роли.
Стани на камък, къс стомана,
за да не чувстваш вече болка!