До сърцето ми

Дата: 
сряда, 31 August, 2016
Категория: 

До сърцето ми

Не се ли умори да вярваш
на мъжки думички и ласки
и всекиму да даваш с мяра
парче от теб плюс щастие?

Недей! Мъжете си отиват,
а вдигаш ти до двеста пулса.
Нахалост е, сърце! Не бива...
Оставаш като лист обрулен.

И пак с наивност на дете си.
След ледникови периоди
прегръщаш нечие сърце и
си пазиш любовта в зародиш.

И плачеш, и превързваш рани,
играеш драматични роли.
Стани на камък, къс стомана,
за да не чувстваш вече болка!

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите