От изгрев до залез

От изгрев до залез

Седни, да починем за миг, капитане!
От изгрев до залез все мрежите кърпим,
все с мокрите ризи, с напукани длани
морето изгребваме сякаш до свършек.
А то е пътека, съдба и приятел,
но само за смели, страхливци не люби.
В морето, ти знаеш, ни скита душата,
когато на сушата нещо загубим.
От буря до буря, от възел до възел,
безпаметно дръзки вълните разсичаме.
Гръбнаци на риба мечтите ни свързват,
в солени постели във обич се вричаме.
Седни, да починем за миг, капитане!
Лула да изпушим от моя тютюнец.
Те, мрежите пълни са. Свят да нахраним!
Морето звездите поглъща през юни.