Сигурно си сбъркал

Сигурно си сбъркал

Господи, ти сигурно си сбъркал
докато създаваш нас, човеците.
Как във купчинка от пръст ще хвърлиш
двайсет грамчета душица вечна?

Да, творец си! Туй сега е ясно.
Нямаш конкуренти на небето.
Но си сложил грозен до прекрасна
и добрия до проклетника.

И защо не си измислил стълба
при обичните да идем бързо?
И защо ни пращаш мълнии
да завържат любовта ни с възел?

Не можа ли болката да скриеш
миг преди в кръвта да я усетим?
Как пък не научи и убиеца
да се буди с нежност във сърцето?

Сметка диря ти аз, тленната,
равна само с мравчица и цвете.
Трудно ще постигнем съвършенство,
но от слънце ни прави, да светим!