Дюли, индрише и вино

Дюли, индрише и вино

Две дюли, индрише и чаша вино...
Смалена, мама – до прозореца.
До нея паяче плете години
и сякаш тихо-тихо й говори.

А тя очаква стъпките на татко
и моите, прегърнали света.
Денят извезва приказка за кратко
и бавно-бавно иде пак нощта.

Звездите слизат, да отпият вино
и в синкав полумрак да вземат дюля.
Косите мамини – като коприна,
със сребърни воали да забулят.

Не им се сърди никак мама. Пее им,
приспива в мойта люлчица луната.
Омаяни, звездите горе, греейки
си спомнят колко пъти в тишината

подслушвали са тайно обич свята
и детски смях, дъха на индрише
и дюли, разтопили нежно лято...
Звездите спят. Смалена, мама шепне.