Ръцете на мама

Ръцете на мама

Ръцете на мама са пърхащи птици
и мажат филийки със ма̀сло,
поръсват ги после с пипер и солчица
и мажат и ръсят догдето порасна,
и ръста ми стигне по обич сърцето й,
и спра да задавам невинни въпроси:
Калинките спят ли? Какво е небето?
Звездите тъгуват ли? Свири ли косът?
Ръцете на мама са толкова крехки,
а могат света да повдигнат полека.
Потрябва ли песен, ще станат утеха
и слънцето жарко ще носят далеко.
Дали пък и камък ще могат да стиснат,
вода животворна от него да капне,
щом храм те издигат за светлата истина
и в цвете душата човешка разтапят?
Ръцете на мама и детство залостват
в килера до кухнята, тънещ във мрака.
Аз зная, че птици ранени са просто
и мойте ръце, да пораснат очакват.