Писмо до... края на света
Малка моя, моя ненагледна,
с татко ти сме здрави у дома.
Картички надписвахме последно,
купихме си празнична елха.
Коледа е, мъничка принцесо!
Моля те не казвай, че греша!
Още малка си в сърцето ми
нищо, че си с майчина душа.
Внуците прегръщай вместо мене!
(Сигурно са с ангелски лица.)
Пратих им подаръци с червени
панделки до края на света.
Малка моя, моя ненагледна,
сняг покрива родната земя.
Пак със мисълта за вас ще легнем.
Чакаме ви с татко у дома!
Ивелина Никова
Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма. Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар