През февруари
Зимата пак е раздрала юргана си –
падат снежинки по гроба на татко.
Облак е взел песента на камбаните.
През февруари животът е кратък.
Някой порязва дълбоко лозниците,
слиза любов на разнежено рамо.
Само за мен февруари сълзица е –
взе го тогава земята баща ми.
Дом ми остави – и топъл, и светъл,
купища спомени – златни пендари,
ала без него е хладно и лете,
въгленче сляпо в дланта ми догаря.
Няма го днес на софрата ни свята,
в глътката вино – снежец февруарски.
В месеца, в който сънува земята
расне над татко сърце минзухарено.
Ивелина Никова
Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма. Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар