Мария Магдалена

Мария Магдалена

Греховете си нося на шията,
като черни мъниста проблясват.
Със светена вода се не мият,
не изгарят и в буйните клади.

Нямам гривни от злато и пръстени,
само обич в душата съм свила,
що безумци разпъват на кръста
и накичват с венци от бодили.

Няма място във храма за мене.
Как да искам от Господ тогава
своят син за една Магдалена
във света тъй студен да венчава?

Хроми, слепи и грешни със камъни
ме замеряха, плюха и клеха.
Опростих им... и силна за двама
срещу всички изправих се крепко.

Пропиляла на дребно живота си,
днес се моля за сетна присъда:
щом възкръснеш за мен на Голгота,
и ребро, и любов да ти бъда.