Хляб
Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.
Срещнах после и маята млада,
врече ни мълчаната вода
минем ли през огън всички гладни
да заситим в село и в града.
Драго ми е видя ли детенце,
грабнало коматче да играе.
Мило ми е на бедняк в ръцете,
дето ме почитат чак до края си.
Но срамувам се от тези, дето
залък хвърлят равнодушно в коша.
Да не дава Господ тез несретници
за трошица хляб да плачат нощем!
Ивелина Никова
Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма. Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар