Благодаря, приятелю!
Колко пъти бе до мен, приятелю,
мъката когато впива в мене жило
и горчи, горчи медът на тишината,
и вися над бездна? Имаш сили
все да кърпиш в мен последната надежда
и сред облаците да ми правиш път.
Глинени човечета сме! Неизбежно
е по жар понякога да стъпваме.
След преплувани морета от сълзи
и изядена една торба със сол,
нека стъклената радост разделим!
Слънчев лъч за двама. Стига толкова!
Щедър е животът, щом събра ни близо
и без кръвна клетва ни превърна в братя.
За прегръдките, спасителната риза
от сърце благодаря, приятелю!
Ивелина Никова
Ивелина Димитрова Никова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма. Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар