Днес се случи чудо! Във седем сутринта Часовникът звънеше лудо. Със неприлични думи на уста аз станах мудно.
Едно лале в бутилка от джин пълна с вода. Един живот в бутилка от джин пълна с вода. Една любов в бутилка от джин пълна с вода.
Разкажи ми филм за двама. с герои – аз и ти. Само любов. Без драми; и от щастие – сълзи.
Когато любовта си тръгне, приятелството трябва да напусне с нея. “Където си горяла ти любов, не мога бавно аз да тлея.”
Ако питат ме какво най-много искам, ще им отговоря веднага – Вълшебна пръчица да имам, с която да променям аз света.
Откакто ти си тръгна, след теб остана празнота. Изстиналите длани, орхидеите, отчаяна и глуха тишина.
Пиша ти, животе, да ти кажа, колко ме боли. За ударите, дето ми нанесе, за нощите пропити със сълзи.
Няма по-далечни от тези, дето някога са били едно. Отминават погледи и срещи, но и спомените се събират се в едно.
Открих те, когато се отказах от всичко, от себе си дори. Когато вече в никого не вярвах и очаквах единствено сълзи.
Връщам се в миналото и си спомням за мен, за теб, за нас. Това, което не можахме с теб да имаме това, което ме е страх да изрека на глас.
