Не знам какво да правя със душата си

* * *

Не знам какво да правя със душата си.
Току напусне грешното ми тяло
и без да се обръща чезне хей зад онзи облак,
зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор,
в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.

Не знам какво да правя с нея...
До днес така и не разбра живота ми
сред грижите насъщни.Толкова усилия употребих –
не мога да я примиря със хляба, с мисълта за утре.
Душата ми все тъй е миг в мига, аромат във цветето,
звезда в катрана на нощта, безумен катерач
по тънък слънчев лъч, преминава като дъждец летен
боса през морето...Още: танцува с рибите, беседва
с гларусите по соления бургаски бряг- И още:
свири на листо, прегръща с грейнала ръка небето,
роши рижата коса на слънцето – ще пламне!...

От тук, отдето я следя, висините са безкрайни –
чудя се, след като не чува слабия ми глас,
от там, където е, дали ме вижда?

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------