Паруш Парушев
Паруш Парушев е роден на 24 януари 1947 г. в Сливен. Завършва българска филология във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” през 1971 г. Живее в Бургас до 1976 г., където завършва средно образование и публикува първите си стихове.
Работил е като редактор в педагогическия печат, завеждащ отдел “Култура” на вестник “Народна младеж”, заместник главен редактор на вестниците “Учителско дело” и “Пулс”, редактор в отдел “Поезия” на издателство “Български писател” и вестник “Български писател”. Член е на редакционната колегия на сп. “Пламък”. Член е на Съюза на българските писатели.
Издал е следните книги: “Остров” (стихотворения, 1980), “Строшено огледало” (автобиографична проза, 1983), “Сърдечна недостатъчност” (стихотворения, 1987), “Беззащитен живот” (стихотворения, 1994), “Строшено огледало 2” (автобиографична проза, 1996), “Бургас 12 елегии” (стихотворения, 1998), “Надомак обале” (стихотворения, преведени на сръбски език, 2005), “Дом на брега” (избрани стихотворения, 2006).
Превеждан е на различни европейски езици. Негови творби редовно се включват в представителни антологии на българската поезия у нас и в чужбина, съставител и редактор е на множество сборници с поезия, проза и критика.
Публикации от автора
Есен
В Бургас, където и да тръгнеш, неусетно стигаш до морето. Прелива бистра светлина и в синьо, розово и златно приижда музиката на деня.
Паруш Парушев14 февруари 2016
Солници
На края на града, на края на света са старите бургаски солници. Над тях в пещта на лятото, прозрачна, възнася се душата на водата.
Паруш Парушев14 февруари 2016
Не знам какво да правя със душата си
Не знам какво да правя със душата си. Току напусне грешното ми тяло и без да се обръща чезне хей зад онзи облак, зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор, в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.
Паруш Парушев14 февруари 2016
Коментари
Добави коментар