Есен

Есен

В Бургас, където и да тръгнеш,
неусетно стигаш до морето.
Прелива бистра светлина и в синьо, розово
и златно
приижда музиката на деня.
Спрял пред същата вода,
пак виждаш своите следи
пред теб как ровят пухкавия пясък.
Накъде са устремени?
След миг водата ги изтрива.
Подухва вятърът на хоризонта,
но привечер ще се завърне усмирен.
Защото тука е началото и тук е краят
на сушата и на водата.
Така е всеки път.
И сякаш от столетия си в този град.
И все един и същи ден – несвършващ.
Край масите, сред тази неподвижна есен
едни и същи хора с поглед те сподирят.
Едни и същи, думите им пълнят въздуха.
Телата им увяхват и умират,
Но свикнали да бъдат тук,
те ги заменят с нови
и пак едни и същи са пред масите.
А чашите им – все изпити до средата.
Щом е тъй, къде животът ти се е забързал,
надул до скъсване платната?
Утрото какво донася?
Отдръпващата се вълна какво отнася?
...тук каквото и да дойде –
като река се влива във морето...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------