Безследно изчезнали

Дата: 
неделя, 14 February, 2016
Категория: 

Безследно изчезнали

На жена ми Соня

Целуни ме в паузата
между “Лека нощ, деца”
и новините,
забрави,
че има интересен филм.
Забрави,
че имаш бели нишки
сред косите
и детето ни
че трябва да приспиш.
И хвани ме
С палава усмивка
за ръката:
в телевизора
да влезем като в храм.
Своя чар пръсни –
огърлица от перли –
На земята,
с ведър смях
обвий ме като с шал!
И на тайнствено
вълшебно пътешествие
нека тръгнем
с малкия ни син.
Не ще вземем
нищичко от вещите:
с тях ще трябва
да се разделим.
Пеперуди
ще ловим в ливадите,
на сено най-дъхаво
ще спим.
Ще се къпем там
под водопадите,
с волните пернати
ще дружим...
Ще се разделим
с гнева и скуката,
с дребните кавги,
с работен стрес...
Няма да открие
и науката
как тъй сме изчезнали
без вест!

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите