Завещание

Завещание

На децата ми

Ако тръгваш на път –
не пресичай кервана от прелетни птици.
Запомни калдъръма към прага на твоя баща.
Ще се срещнеш с нечакани думи,
с коварство и страх.
Приготви се
неотклонно да следваш
пътеводната своя звезда.

Не поглеждай назад:
небесата на твоето детство са чисти.
Ветровете на твоето детство
се изгубиха в дългия път.
Планините мечтани на твоето детство са близко.
Сред бетонния хаос
умира на твоето детство брегът.

Къшей хляб скътай нейде –
сподели го със куче и скитник.
Малко морска вода преглътни, за да имаш и сол.
Запази топлината –
шепа пясък железен ще стигне.
И мълчи, ако питат накъде си поел и защо.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------