0 книги 3 публикации

Христо Граматиков

Христо Граматиков е роден на 11 юни 1947 г. в Поморие. Завършил е специалностите “Автоматизация” в Москва и “Стопанско управление” в Бургас.

От младежка възраст се занимава с музика, театър и сатира. Свири във ВИГ на българските студенти в Москва „Юнаците”, основател и режисьори на театрално студио „Вторник”. Пише песни по свои стихове и стихове на други поети.

Издал е стихосбирките “Оловни мрежи” (1988) и “Слънчеви пристанища” (2005), аудиокасета “Довиждане, момчета” (1996), компакт диск “Старо корабно въже” (2003), книги с песни – “Алегро Сентенциозо” (2004) и “Homo Anhialus”, сатиричния сборник „Вчерашен миш-маш. Иронични бъркотевини”.

Има и много преводи от руски на автори като Роберт Рождественски (издадени в книгата “Несъвместимост”), Евгений Евтушенко, Расул Гамзатов, Андрей Вознесенски и др.; превеждал е песни на Висоцки, Окуджава и други руски бардове.

Той е инициатор, създател и вдъхновител на „Кръга на барда” – Бургас, който всеки месец организира представяния на бардове обикновено в салона на бургаското читалище „Фар”. „Кръгът на барда” издава книги на свои членове, изнася концерти и популяризира бардовското изкуство.

През 2011 г. става инициатор и създател в Поморие на ежегодния Международен бард фестивал „Черният пясък”, а едноименната негова песен се превръща в химн на фестивала. Неведнъж негови песни звучат по чужди радиостанции.

Христо Граматиков е носител на множество награди и отличия от различни национални срещи на поетите с китара: личен плакет „Сребърен ритон” от министъра на културата за изключителен принос в развитието на авторската песен, Голямата награда на Софийските вечери на авторската песен, наградата „Морски струни” и други.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Градът

Море и вятър, пясъци и залези, отломки корабни и скелети на миди. Почти докосва прилива Казиното, сред плач на гларуси нехае “Богориди”.

Поезия

Завещание

Ако тръгваш на път – не пресичай кервана от прелетни птици. Запомни калдъръма към прага на твоя баща. Ще се срещнеш с нечакани думи, с коварство и страх.

Поезия

Изповед

Ако цялото небе не мога да ти дам, ще ти стигне ли четвърт луна и срещу нея две звезди – очите ми?

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.