Градът

Градът

На бургаските поети

Море и вятър, пясъци и залези,
отломки корабни и скелети на миди.
Почти докосва прилива Казиното,
сред плач на гларуси нехае “Богориди”.

Градинката пред Театъра и Тройката...
Разстреляна край плажа тишина.
Поглеждат безучастно към Часовника
познати улици с незнайни имена.

Край гарата с отречен ресторант
минават автобуси за Истанбул...
Над парка се издига делтаплан,
от Охлюва звучи фанданго.

Край Пантеона майки със деца
към Флората по сянката се спускат.
Сънуват бебетата кончето Пегас
или палячо някакъв, с палитра.

Бургас – намерена на дъното монета.
Бургас – на сушата изхвърлен остров.
Проблясва Лунната пътека Петя
и сочи пътя Фарът Христо Фотев.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------