Изповед
Ако цялото небе не мога да ти дам,
ще ти стигне ли четвърт луна
и срещу нея две звезди –
очите ми?
Ако цялата земя не мога да ти дам,
ще ти стигне ли една гора,
дървета с клони милващи –
ръцете ми?
Ако цялото море не мога да ти дам,
ще ти стигне ли едно планинско езеро
и в него лодка близо до брега –
тъгата ми?
И ако толкова любов
и още толкова любов,
когато толкова и толкова
по толкова любов,
която всеки миг ще ме взриви,
ще можеш ли
парченцата да събереш,
за да остане в теб
сърцето ми?
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Христо Граматиков
Христо Граматиков е роден на 11 юни 1947 г. в Поморие. Завършил е специалностите “Автоматизация” в Москва и “Стопанско управление” в Бургас. От младежка възраст се занимава с музика, театър и сатира. Свири във ВИГ на българските студенти в Москва „Юнаците”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар