Наполовина
Обяд, преминал е денят наполовина. Но наполовина съм и аз. Запалвам свещ, поне от топлината ти да има... А ароматът е така познат.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Да си в ръцете ми
Ще те изстискам до последната ти капка. Ще изпия сокът ти, облизвайки с език. Ще си уверен как неистово те искам и сам ще потечеш към мен със вик.
Изрязано
Думите мамят. Предпочитам очите. Има погледи, които говорят и в тъмното и ти разказват не приказки с герои измислени, а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Изглежда глупаво
Изглежда глупаво да мислиш за някого толкова често, да се усмихваш винаги при някой спомен нелеп, да се изчервяваш тайничко зад прикрита небрежност, да не пропускаш ни дума, ни тон, нито ред.
Дано да е Мъж
Днес небето е с цвят на кафе и обвито от пара мъглива. Очаквам дъждът му да е с аромат на напитка любима.
Къде единствено целуваш ти
Целува ме, а топлината му е нежност. Лениво кожата ми се отдава на ласките невидими, с небрежност отпускам се и бавно се протягам.
Нощ
Нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ нощ
Часът на поета
Виждам морето, след него и теб, едно дете тича подире ти. Ти не виждаш тези неща – поет си. На брега се грижиш само за мидите.
Изпращане на април
Час по час си отива април... Пеперудено време. Ситен пясък изтича в часовника.
Такава тъмнина
Няма по-скръбно време от нощното в три. Няма по-скучно по-мрачно по-неприемливо време от нощното в три...
Есенен портрет
Там – на улицата – до спирката вляво паднал човек по очи. Диша! Изумруден дъжд над раменете му завалява, скупчени хора шумно се възмущават...
Достатъчно щастие
Насладата на кафето е в това, да го приготви майка ти сутрин, (когато нощта си отива на прага и среща деня....)