Изрязано
Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Остави светлината,
нека други я търсят,
ние с теб ще разтворим сърцата си тайно,
а дали ще е обич,
ще е страх ли от бъдното,
изживявайки заедно ни остава безкрайното.
Ще заплитаме възлите
на историята наша
и ще развържем онези излишно оставени
от болезнени спомени
с обиди кървящи...
Ти и аз ще останем, всичко друго – изрязано.
-------------------
Публ. в блога на Надя Тошкова ---->>>
Надя Тошкова
Надежда Тошкова е родена във Велинград, но живее в Италия. Поезия пише от ученическите си години, със съответните участия в конкурси, но за жалост от този период нищо не се е запазило. След дълга пауза започва отново да пише стихове с псевдонима “nanito”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар