* * *
Искам да погледна
през прозорците на дърветата.
Дървото няма думи,
но знае
как Бог е подредил душата му.
А човекът
има думи,
но не знае.
Затова искам
да погледна
през прозорците на дърветата,
над пустошта от думи,
за да видя
как Бог е подредил
душата ми.
Лилия Христова
Лилия Кирилова Христова е родена на 9 февруари 1970 г. в гр. Несебър. Завършва педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски”. Учител в СОУ “Любен Каравелов” в Несебър. Живее и твори в Бургас. Пише поезия. Публикува свои творби в периодичния печат и в литературни…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар