“Осанна” – вика на възбог тълпата
и пътя Му застила със цветя.
Но толкоз е непостоянна тя –
като глухарче, носено от вятър.
Познава я Иисус, затуй тъгува;
прескръбна е душата Му, боли...
Изпиват ме слънчасалите делници,
на ситни глътки бавно ме изпиват.
Пресъхвам като затревена мелница,
в която само мравките се скриват.
Пресъхват и очите, и сърцето...
