Поверие за любов
Все тия стари, подредени атоми, осъдени да бъдат наши думи... Животът е пристанище за вятър, избухнал и утихнал помежду ни.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Към Божи гроб
Обувките, които ми подари Съдбата, ме оставиха боса на чужда земя, в която се раждат често пророци.
Символ
Гласът на вятъра в пукнатините на ръждивата скала е като ехо от отвъдното. Страхът притегля тялото назад.
Залив
С напредването на годините започвам да забравям всичко повяхва паметта и тежки облаци минават през съзнанието с мрачни истории за смърт когато чувам как музиката облачна отеква
Понякога си мисля...
понякога си мисля със главата на Луи XVI и не разбирам за какво е нужно цялото страдание жестокостите историческата достоверност
В памет на Янаки
умря приятелят ми – тих добър поет на изгревите и цветята на слънцето и слънчогледа на детските очи сред чудото живот
Облаци на залез слънце
И изведнъж виждаш живота си като вдлъбнат пейзаж в различни сезони, или в различни часове на деня ...
Имена
Само името остава, а плътта се сменя, а плътта изтича.
Фенерите на ада
Където човек е замесен, там е винаги тъмно. Светят единствено в мрака големите наши идеи.
Жена
Създадена от жертвите на трима – със имена Баща, Съпруг и Брат, сега си триединна – като бог и точно толкова сама.
Метаморфози
Звездите имат своя екзистенция. Те биха съществували една без друга, ако не бе им нужно да сравняват блясъка си. И в тъмното небе на страстите би имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното…
Пеперуда
Мислех, че познавам пространството под лампите, когато ни оплита в гирлянди от гранит. Понякога съм падала – макар и във съня, добре си спомням кратката присъда на паветата.