Остани
Преди да си отидеш – остани!
Не питай колко дълго те изпращам –
да те живея в неродените мечти
и да умирам ден след ден по малко!
Но с теб, животе, често сме на ти
и знаем, че един без друг не можем:
Отида ли си аз – умираш ти,
без теб, без мен... Светът е невъзможен!
Осиротяват птиците дори
прекършили криле след дълъг полет,
а вместо стих, от който да боли,
след тебе ще остана спомен...
Мадрид, ноември 2014 г.
----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------
Валя Илиева
Валя Илиева е родена в гр. Видин. Учила е в ПМГ “Екзарх Антим Първи”. По-късно завършва българска филология в университета в гр. Шумен и испански език в Езикова академия — Мадрид. Живее и работи в Мадрид. Сътрудничи на някои испански вестници за статии…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар