Покана

Покана

Искаш ли да дойдеш под асмата
да поседнем морни, да налеем чаши,
да похапнем шопска, да наквасиме гърлата,
да си кажем, братко, за бедите наши.

Как замина твоята Стояна
или как почина мойта мила Роска,
как любов, съседе, е горяла
в къщи, дворове, в душите наши.

Да си спомним за децата наши
как ли са, добре ли са в чужбина
и за тях да пием вино в пълни чаши
да си идват често в своята родина.

Искаш ли да дойдеш под асмата
да попеем песни, срещайки зората
заедно с теб съседе да отдъхнем,
нека да прокълнем самотата.