Другият, моля!

Другият, моля!

Кой ли не глозга от мойта душа, 
кой ли не свлече я гола, 
без мярка шиеха ме с дебела игла, 
завързали ме здраво за стола.

Искаха да ме направят с калъп 
удобна, сива и лицева. 
Свирка надуят ли, с весела скръб 
да им повтарям припева.

Не един ме връзва с дълго въже, 
всъщност, сама го намятах. 
Вярвах, обичах ги... силни мъже, 
поне за такива ги смятах.

Поумнях ли, или болежките ми сега, 
отметнаха и въжета, и гари. 
Сама си се кроя в жегата и снега
и целувките пъдя с цигари.

Смелчаци опитват с фокуси и пари
да върнат пак клоуна в цирка. 
Не виждат, че вече обилно вали
и не чува се тяхната свирка.

Моята гайда извива, нещо за смърт, 
и не дава ми да говоря. 
Изрежда ги по име като на съд
с моя глас: Другият, моля!