Поезия

Символ

преди 8 години 2 months

Гласът на вятъра
в пукнатините на ръждивата скала
е като ехо от отвъдното.
Страхът притегля тялото назад.

Залив

преди 8 години 2 months

С напредването на годините
започвам да забравям всичко
повяхва паметта и тежки облаци
минават през съзнанието с мрачни
истории за смърт когато чувам
как музиката облачна отеква

Понякога си мисля...

преди 8 години 2 months

понякога си мисля със
главата на Луи XVI и не разбирам
за какво е нужно цялото страдание
жестокостите историческата достоверност

В памет на Янаки

преди 8 години 2 months

умря приятелят ми –
тих добър поет
на изгревите и цветята
на слънцето и слънчогледа
на детските очи сред чудото живот

Облаци на залез слънце

преди 8 години 2 months

И изведнъж виждаш живота си
като вдлъбнат пейзаж
в различни сезони,
или в различни часове на деня ...

Имена

преди 8 години 2 months

Само името остава,
а плътта се сменя,
а плътта изтича.

Фенерите на ада

преди 8 години 2 months

Където човек е замесен,
там е винаги тъмно.
Светят единствено в мрака
големите наши идеи.

Жена

преди 8 години 2 months

Създадена от жертвите на трима –
със имена Баща, Съпруг и Брат,
сега си триединна – като бог
и точно толкова сама.

Метаморфози

преди 8 години 2 months

Звездите имат своя екзистенция.
Те биха съществували една без друга,
ако не бе им нужно да сравняват блясъка си.
И в тъмното небе на страстите
би имало по-малко глупост,
ако познавахме добре природата
на звездното привличане.

Пеперуда

преди 8 години 2 months

Мислех, че познавам пространството под лампите,
когато ни оплита в гирлянди от гранит.
Понякога съм падала – макар и във съня,
добре си спомням кратката присъда на паветата.

Страници