Унищожение

Унищожение

Корабите с тралове излизаха
от кея и мазутните юмруци
заблъскаха по гнилото корито
на газещата в тинята дълбачка,
която плю през трюмовете кръв.

Но нямаше да мога да доплувам
и си внуших, че спуснати греблата
за бели миди ровеха във залива
гробове като пясъчни бразди,
измачкали до спукване хайвера.

В цъфтящи водорасли поглед впих –
отгоре кислородните врати
затваряха небето със носталгия
по сватбите на рибите, които
трепереха обърнали кореми.

Търкаляше ме ледено течение
и мъката ме влачеше навътре,
където никой не видя, че плача
и никой не разбра, че си отивам,
защото си отиваше морето.